Преди 60 години живота е бил доста по-опростен от днешно време, пътуването от селата към града, че и по на далеч е било рядкост за хората и в повечето от случаите са ходели пеша до града или до където са имали работа. И макар времето да е вървяло доста по бавно, все пак е имало хора, които са държали по прецизно на уречените часове.
В един обикновен за времето си ден, един човек на възраст около 50-55 годишен тръгва по работа от Чепинци за Рудозем. Свършил си човека работата, купил това – онова за семейството си и си тръгнал лека-полека пеша. Човека бил купил шоколад, обаче времето било доста топло и шоколада започнал да се разтопява в ръцете му и той все пак решил да го сложи в цедилото (ръчно ушита торба от ръчно изтъкано платно, обикновенно е шарена червено-жълто-зелено или черно-бяло) И така с цедило на рамо яваш- яваш си върви по пътя.
По пътя всеки ден патрулирала двойка граничари, които охраняват граничната зона и външни лица не се допускаха в граничната зона която в посока Чепинци започваше някъде от района на разклона за село Рибница.
Стигнал човека чак до разклона за село Грамаде и там се срещат с патрулиращата двойка граничари, а с тях едно страшно куче, Немска овчарка
Приближили се войниците до човека и единия му рекъл:
-Чичо имаш ли часовник? А човека носел един голям будилник в цедилото, тогава малките ръчни часовници са били рядкост, като онези джобните с капаче. И понеже човека се опасявал кучето, да не скочи към цедилото ако го свали на земята, рекъл на войничето:
-Бръкни в торбата и там ще намериш часовника и го извади та да видим колко е!
Войника бръкнал с ръка в цедилото и започнал да обарва по вътре без да гледа. Изведнъж се сепнал и бързо извадил ръката от цедилото, а като погледнал ръката си, какво да види, цялата длан омазана с разтопен шоколад и сепнато се обърнал към човека:
-Абе чичо, какво е това, какво носиш в торбата, защо се подиграваш с нас. Тогава човека свалил цедилото от рамото, бръкнал вътре и извадил будилника, показал го на войничетата и казал на този, дето си омазал ръката:
-На тебе моско, с ейтае проста глава, ти не требва сахать, ам ти требва чен на шиета, та кадето ходиш людьйено да са отсуват, да ги не омачкаш!
Сложил си човека часовника в цедилото, нарамил го и си продължил по пътя, а войничето същисан седял с опъната ръка на страни и гледал изумен към човека, който си продължил по пътя. И вероятно изчаквал, човека да се отдалечи достатъчно, за да не гледа когато войничето си облизва ръката омазана с шоколада, щото по онова време и шоколада е бил дефицитна стока.