В махала Трамповска, село Чепинци има сграда, която е на около 200 години. В свидетелства за пряк разговор по въпроса, кога е строен мечита човек от махалата роден през 1900г, вече поойник, разказва за негов дядо, който е питал баща си ,кой и кога е построил сградата, а той отговаря, че не помни и не знае кога е строена. До 2003- 2005 година в сградата се отслужваха 5 кратни молитви и се учеха деца на религиозни познания.
Близо до нея има стара круша, която също е на около 200 години. Фиданката е донесена от Гърция, по онова време има доста подобни засадени фиданки, но само това дърво е оцеляло.
Преди 1912г снабдяването със стоки е било от районите на Ксанти и Кавала, хората често са ходели на там и обратно са донасяли каквото им е било нужно. Знае се също, че част от жителите на тогавашното Чангър дере са преселници от района на Банска река в гръцко.
Сградата е построена някъде в годините около 1820 като мечит, място където са се отслужвали колективни молитви и са били учени децата на религия. През годините в сградата освен религиозни обряди и молитви са били провеждани сбирки, на които хората са обсъждали обществени проблеми свързани с бита и изхранването на хората от махалата. Сградата е била средище, където хората са търсели подкрепа за решаване на проблеми от всякакъв характер. Хората са ремонтирали и пазели сградата през годините, защото са я чувствали като опора. Там са възпитавани религиозни ценности и човещина на взаимопомощ и състрадание. Там са отсядали хора, които са обикаляли из селата, били са подслонявани за ден два хора изпаднали в беда
Разказвана от уста на уста е една история, в която един пътник, който е тръгнал някъде от района на Кавала и е трябвало да отиде някъде в северна България, малко след като тръгва, времето се влошава, бързайки да приближи към селото ни човека бива нападнат от вълк и е ранен. Когато стига в района на разклона на пътя, който идва от Елидже и пътя от тогавашното село Чангър дере, човека решава да потърси помощ в близката махала в случая Трамовска. Така този човек успява да стигне до мечита, който се е виждал от разклона. Там той бива приютен и лекуван от раните си около седмица. Когато този човек бил готов да продължи по пътя си на всеки десет-петнадесет крачки се е обръщал и е отправял молитва към всевишния в знак на благодарност за това, че хората са му помогнали. В разказите, които са разнасяни от хората се говорело, че този човек е бил учил в Кавала в ислямско училище, което е имало там по онова време. От там е бил изпратен да преподава някъде в северна България. Хората, които помнят тези разкази се позоваваха на подобни факти и казваха, че такива молитви са пазили сградата през годините от посегателства а и махалата от големи бели и беди.
В по късен етап след 1912г. в сградата са организирани ограмотителни курсове завъзрастните хора по писане и четене.
Там се провеждат събрания, на които се разпределя стока от първа необходимост, която е доставена от специално изпратени хора, за да донесат от местата, където е имало производство. Предимно дребни битови стоки, които е имало по онова време. Хранителни продукти също. Пресен спомен разказва за това, как са делени конци по определено парче, около метър за член на семейство. Неща, за които днешните хора не можем да си представим.
По онова време в мечитите са били най-грамотните хора сред жителите. Тези хора за разлика от днес са били и безспорни авторитети и са били отдадени на обществото.
През времето на комунистическия режим, сградата е била използвана като обществен клуб на членовете на ОФ организации, а и партийните членове и така сградата остава непокътната. Такива сгради са били събаряни от комунистическата власт.
Още през 1988-1989 година по време на погребения хората влизат в сградата и обсъждат приближаващите промени, които се усещаха че идват. Именно там веднага след 10.11.1989г започват политическите дискусии и в крайна сметка хората се радват от факта, че имат възможност отново да отслужват молитвата си заедно десетки години след забраната за това. Веднага след демократичните промени сградата се превръща в основно средище за изучаване на децата в религия и провеждане на колективни молитви, а също така и място, където се обсъждат и решават обществени проблеми, като изграждане на водопроводи, прокарване на улици и т.н.
След като е построена нова сграда, тази сграда, вече не е посещавана за молитви и обучение на деца, но тази сграда заслужава да стои, като свидетел на исторически събития и да припомня на хората за миналото.
Крушовото дърво също носи много история и заслужава да бъде част от миналото, което да помним.
