Има едни красиви кътчета на Родопа планина, които са разположени на територията на община Рудозем. Едни високопланински селца, в които живеят едни истински хора, истински родопчани, трудолюбиви и търпеливи. Хора, които са преживели трудности, за които ние само сме чували. Днес в условията на Ковид-пандемията, те отново се държат най-адекватно, дори по-адекватно от властите. Разбира се има и други места из България с подобни картини, за които говоря, но тук нещата са наистина по-интересни и все по- редки, дори изчезващи вече. Хора по на 75-85години, че и повече са превили гръб и чоплят с мотиката, време е да се засадят градинките. Вече почти няма по-големи земеделски площи, които да се обработват механизирано, но тези хораци си поддържат градинките край къщите.
Може би живота сред природата помага, на тези хора.Панорамите от село Мочуре са си направо вдъхновяващи.
Тук е мястото да напомним на онези, които ходят по тези места с цел туризъм и разходки, да не изхвърлят безразборно отпадъци, найлони, кутии и какво ли не. Много е грозно това да отидеш на едно толкова красиво място и да разхвърляш туби, пвц-чаши фасове и други боклуци.
В тези селца все още се отглеждат по единично и животни, предимно крави. По-работоспособните се занимават с тази работа, но поради отдалечеността и малкото население, транспортните връзки са по-редки и преноса на стоката става по-трудно, и това създава проблем на тези ентусиасти.
Село Иваново си е направо, като пъстър килим през пролетта.
Равнината е едно от най-слънчевите места на територията на община Рудозем и с доста обработваема земя на глава от населението.
В следващата публикация ще ви покажем още от красивите кътчета на Родопа планина от района на община Рудозем.