Покрай напрежението от епидемията от коронавирусът по свта и около нас изплуваха едни страхове, които напомниха за миналото.
Става въпрос за най-естествената реакция на хората, опасенията за блокиране на движението и от там евентуалният проблем с придвижването и снабдяването с хранителни продукти.
Макар и не чак толкова силно, сред хората се видя реакцията, а тя бе изразена в пазаруването на стоки от пъра необходимост. Не закъснха и критики към тези хорат от определени среди и тук е мястото да кажем че, критиците не са съвсем прави.
В днешно време има домакинства, особено в градовете, които имат запас от хранителни продукти за не повече от 2-3 дни, просто защото начинът на живот днес е различен, хората просто свикнаха с това, че на пазара има всичко и в рамките на 30 мин можеш да се снабдиш с всичко необходимо за деня, не е като навремето, когато имаше сериозен дефицит и всеки, който намереше някаква стока моментално купуваше колкото може в повече и всеки имаше по-сериозен запас в къщи.
Хората от отдалечените планински райони помнят как през есента магазините се подготвяха за евентуалните снежни блокади, като и всяко домакинство имаше в запас поне един чувал брашно, олио, ориз, сол, захар и т.н. Наистина често се случваше по цяла седмица да не може да се излезе от най-отдалечените села, защото падаше обилен сняг, а и разчистването ставаше бавно поради липса на техника.
Имаше времена в които във всяко село хората си имаха по няколко пещи, където можеше да се изпече пресн хляб, днес такива пещи се считат за някаква екстра, но в миналото те са били рационално решение на продоволствения проблем.
Днес обаче липсва и основното нещо от онова време в момент на кризи и проблеми, а това е солидарността и отговорността. Добре е хората да си спомнят и онова нещо, солидарността, която е най-важния компонент от средствата за оцеляване.
Още по-важно е това, да се разбере и от властта и тя да стимулра обществените мероприятия и създаването на механизми за подпомагане на действия, подобряващи взаимността и солидарността на хората, защото на хоризонта се наблюдават много предизвикателства в това отношение.