Минно-добивният гигант ГОРУБСО е плод на Българо-Съветската дружба. Още след закрепването на комунистическата власт, съветски специалисти идват в Родопите и разработват скоростно много находища на оловно-цинкова руда. При разработването на родопския минен басейн, бързо се построяват градовете Рудозем, Мадан, Златоград, Кърджали, Маджарово и др. ГОРУБСО е гръбнакът на индустриализацията на Централните и Източни Родопи. Благодарение на минния басейн, района бързо се развива в почти всички насоки в обществено-икономически план, в образователно-културната област и др. Това, са реалностите.
Заблудата обаче, също е доста голяма по отношение на ГОРУБСО. Една от многото повтаряни мантри на блянуващите по онова време хора е, че ако не е бил Съветския Съюз да разработи минния басейн, сме щели да си останем дива джунгла. Това, въобще не е вярно, защото още през 1928 г е създадено Минно Акционерно Дружество „Родопски метал“ от инж. Иван Савов.
Най-мощният икономически гигант за времето, преди национализацията е дружеството „Гранитоид“, което също разработва и проучва в района на Момчилград и Кърджали. След 1937г се създава Минно Акционерно Дружество „Пирин“, в което влизат и мощни германски инвеститори. Те осигуряват най-добре развитата техническа база за времето си. Дори е имало тайни съгледвачи от Англия, които също са проявявали интерес към подземните богатва в Родопа планина.
Така до 1944 година в Родопите, вече е имало доста разработени находища с помощта на германски инвеститори но след падането на България под комунистическа власт, подкрепяна от Съветския съюз, германските специалисти бързо напускат пределите на България и така оставят минно – добивното предприятие в ръцете на работнически колективи, контролирани от комунистическата власт, именно тогава се случва трагедията в мините, когато започва занемарената работа и допускането на сухото бурене, от което за кратко време, загиват стотици миньори, покосени от силикозата. Чак през 1950 година е въведено задължително водното бурене.
Опропастяването на бъдещето за минно – добивната промишленост в Родопите, настъпва именно с прекаленото бързане и неправилно планиране на разработването на находищата от съветските специалисти. За тях е било важно, колкото се може по-бързо да се разкрият повече находища и бързо да се добие много руда, като че ли са гледали на своето присъствие, като на нещо временно. После рудодобива страда от българската си бюрокрация. На много места биват внедрявани разработки уж за по-голяма ефективност, а всъщност се оказвало в много от случаите, че това са напълно бездарни идеи, от които обаче много от ръководителите на народното стопанство са се облагодетелствали, като са били награждавани за внедрените „иновации“ с доста крупни за времето пари.
Към края на 1988 година започва да се усеща дефицит на оборудване и материали . Започват да се допускат множество бракове в работата, като завали и други конструктивни нарушения, които водят до загубата на много работни обекти. Цели добивни блокове в някои рудници биват изоставяни поради допускане на завал, пропадания и други проблеми. Техниката с която се работи в рудниците е морално и материално остаряла. За сведение ще споменем, че голяма част от техниката, с която се работи в ГОРУБСО през 80-те години е използвана още през 1929 година от шведите, германците , англичаните. Мисля че тук коментарите са излишни. Да не говорим за екологичните щети, които бяха нанесени от безумието на комунистическите ръководители, надявам се още да помнят някои, каква кал течеше в речното корито на река Арда. Замърсяването на села и градове от безотговорното транспортиране на рудата и т.н.
През 1989 година, заради така наречената „Голяма екскурзия“ прогонените работници от турски етнос са много. Това е една от причините за още по-големия срив в ГОРУБСО. Производителността спада с почти 30-40%, което довежда предприятието до големи загуби. След падането на Живков започват големите експерименти в ГОРУБСО. Като се започне от плановете за пълна ликвидация на гиганта ГОРУБСО с цел по-лесна възможност за приватизация, та се стигне до настаняването на частни фирми оглавявани от бивши комунистически функционери на входа и на изхода на предприятието и така започва източването. Закупуването на свръх завишени цени на материали и консумативи и изкупуването на концентрата на максимално ниски цени загробва предприятието. Така окончателно ГОРУБСО е докарано до колапс.
През 1997-98 година започва преструктурирането на ГОРУБСО, за да се окаже чак днес в малко по-нормална ситуация, но заплатите, които се плащат днес на работещите в рудниците са далеч от реалността. Инвестициите в нови разработки почти липсват.
В обобщение ще заключим, че за съжаление не попаднахме нито на правилния окупатор, нито на правилния освободител, нито на щедрия инвеститор, нито на умния ръководител. Кой знае, може пък в бъдещето да се улучи правилния модел.