Ако се питате дали можете да срещнете истински хора някъде, да знаете че в Родопа планина се намират. Хора отрудени и благодарни. По време на мартенска обиколка из едни високопланински селца в района на Велинград и Юндола видях много такива хора. Живеят в планината, отопляват се със скъпи дърва, работят много, отглеждат животни и с това, успяват да преживяват, както казва нашият събеседник Шевкет от село Чолакова:
-Oт това, което работим тук по ливадите и нивите и отглеждането на овце, крави, кокошки богат не се става, но се живее. Успяваме и студенти да издържаме.
-Добре че най- после направиха асфалтов път, дойдоха хората видяха на място за какво става дума и направиха най-сетне това, което никой до сега не направи. Малко късничко, но поне за тези, които все още останахме да живеем тук, ще е добре.
На една спретната сградичка се веят знамена, българският трибагреник и флага на Обединена Европа. Сградата е била жилище, но собствениците са заминали към Разградско и са оставили къщата да бъде устроена като кметство. 
Срещата ни с Шевкет беше интересна и е трудно да се опише с думи. Човека толкова се зарадва когато ни видя да обикаляме и снимаме по района. Скоро не беше ми се случвало да усетя как някой непознат ми се радва на присъствието.
Хората в Родопа планина са такива, радват се на вниманието, доволни са от малкото, което имат, не се оплакват от многото работа и са благодарни за малкото, което им е направено от държавата.
