Родопа е магично място, което впечатлява не само с природните си красоти, с легендите и преданията, които са съхранявани през вековете. Планината впечатлява и с обитателите си. Хора, като всички други, ще си помислите?! Да, но не е съвсем така. Родопчани притежават едно качество, което на много други места по света е чуждо. Може би го е имало, но с времето е закърняло, заради факторите на средата на обитание. Става дума за хуманността, човечността или както сега е модерно да се нарича – сензитивността. Онова „жегване“, когато изпитваш, виждайки някой в нужда, и импулсивното желание да окажеш подкрепа, да покажеш съпричастност. Може би някой ще махне с ръка и ще си каже: „Я, стига! Това може да го има при възрастните, но младите не са такива.“ И ще е съвсем нормална реакция, предвид многобройните примери за липса на съпричастност и открит непукизъм, които ни показват ежедневно по телевизията. Но аз смятам да ви разкажа за един млад човек от сърцето на Родопите, който е избрал да помага на хората.
Представям Ви 22-годишната Нелина Кехайова от рудоземското село Витина.
Тя изучава медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ и вече е в пети курс. Но тя съвсем не е типичният студент по медицина. Защото пише и стихове. През лятото на 2022 година издава стихосбирката „Вселената в мен“, а в навечерето на 6-ти септември разбирам, че частици от творческия ѝ дух, вярата и мечтите ѝ са намерили място и в сборника „Вик от душа“. Нелина пояснява, че сборникът излиза от печат специално за „Алея на книгата в София 2023“. Книгата включва избрани нейни твобри, както и творбите на още девет поетеси, сред които Албена Казанджиева, Галина Димитрова, Дида Христозова, Елена Котова, Милена Милчева, Пламена Христова, Росица Григорова, Славена Николова и Силвия Асенова, която също има рудоземски корени и вече издадена самостоятелна стихсбирка. Всички те са участвали в литературен онлайн конкурс „Творческо начало с Екрие“, проведен през 2021 година.
Нелина посочи, че читателите са имали възможността да изберат десетте най-добри имена, като всеки от коя да е точка на света е имал възможност да гласува за своя фаворит в сайта на издателството. И именно така е направена селекцията за включените в книгата произведения. Нелина Кехайова подчерта, че част от приходите от продажбите на книгата ще бъдат дарявани на деца в нужда…
За взаимодействието между медицината и поезията, за страданията на тялото и душата по време на световна криза и за изворите на вдъхновение говорим с нея – 22-годишната бъдеща лекарка.
„Медицината изучава болестите на човешкото тяло, а чрез поезията човек изучава душата си“ – посочва студентката. Според нея поезията не може да бъде хоби, защото в значението на тази дума се съдържа вършене на нещо, когато си свободен. А вдъхновението не идва тогава. „Някой беше казал, че вдъхновението е рядка птица и когато кацне на рамото ти, не трябва да я изпускаш“ – посочва Нелина и споделя наблюдение, че медицината и изкуството си взаимодействат много успешно.
Тя посочи, че още от малка си е записвала в тетрадки песни, стихотворения и гатанки и винаги си е носела нещо за писане със себе си. „Пишех често и винаги съм знаела, че ще имам своя книга и отдавна си представях нейното заглавие и корица, въпреки че с времето тази представа се попромени“ – допълва Нелина. „Често ми се случва да оставам неразбрана по един или друг начин и ми се иска човекът отсреща да може да чете мислите ми, защото думите са опит да изразя това, което се случва вътре в мен, макар често да е несполучлив. Неслучайно заглавието на моята книга е „Вселената в мен“ – във всяко стихотворение има послание, оставила съм читателят сам да интерпретира и да открие собствената си Вселена. Всеки читател пречупва прочетеното през своята призма и може да разбере друго, което да отговаря на неговата идентичност, а това според мен е цялата магия. Получава се калейдоскоп от различни размисли и изводи“- допълва Нелина Кехайова.
„Измина една година от издаването на стихосбирката „Вселената в мен“, а аз я усещам като много повече. Всичко това ми се струва толкова далечно, чувствам, че все едно съм сбъднала мечтата, но на някое друго мое аз. Използвам възможността да благодаря отново на всички, които ме подкрепиха по един или друг начин и ми се довериха. Наскоро една близка приятелка ми се обади и ми каза, че за пореден път благодари за създаването на тази книга, в която успява да намери утеха и надежда в трудни моменти. За мен това беше едно от потвържденията, че книгата е осъществила целта, която съм вложила в нея“ – посочва студентката и допълва, че сега пише доста по-рядко, насоката е съвсем различна и жанрът вече е друг. Вдъхновението обаче остава същото – всички малки и безценни моменти, с които е съпроводена практиката на терен, в които е достатъчно просто да мълчиш и да съзерцаваш, тогава усещаш как тишината казва достатъчно.
Нямаше как разговорът ни да не засегне и пандемията и това дали по някакъв начин се е отразила на решението ѝ какво да специализира.
По думите ѝ мнозина са променили начина си на мислене след пандемията. „Надявам се промяната да е към по-добро: по-добър начин на живеене, укрепване на взаимоотношенията между хората, по-осъзнати действия и избори да правим. Не мисля, че това по някакъв начин е повлияло на интересите ми спрямо специалност, защото от самото начало се бях ориентирала към ендокринологията, въпреки че неврологията също ме грабна изключително много“- сподели бъдещата лекарка. И няма как след този въпрос да не попитам и къде смята да се реализира – дали в големия град, или в провинцията. „Обичам родния си край. От самото начало си мисля, че ще се върна, макар да си имам многобройните пъти на двоумение. Големият град дава хиляди възможности за развитие, в която и сфера да е, но възможността да живееш близо до природата е незаменима. Всички знаем, че в по-голямата част на страната има недостиг на кадри и специалисти и поради това често се случва хората да не получат адекватна и навременна помощ. Това е едно от нещата, които силно ми се иска да се промени, хората да обръщат повече внимание на профилактиката и здравето си, а специалистите от своя страна повече да ги съветват, напътстват и информират“- сподели 22-годишната студентка. Тя допълни, че летните практики на родопски терен и срещите с пациентите от този район се помнят дълго – благодарността в очите на хората за оказаната подкрепа по време на лечението се е запечатала трайно в душата ѝ. „В нищо не мога да бъда категорична, но вярвам, че това, което е най-добро за мен, ще се случи“- допълни моята събеседничка. Тя сподели, че не смята да спира да пише, въпреки че ежедневието ѝ става все по-уплътнено и дори спомена, че вече има някои идеи, но не пожела да разкрие подробности.
…
Едно е сигурно – подобна среща носи много оптимизъм и вяра в утрешния ден. Нашето общество има крещяща нужда от млади, образовани кадри, които притежават емпатия, без значение в коя сфера са решили да се реализират. Но лекарите и поетите винаги ще имат един по-особен статут в нашето общество, защото „Докторите лекуват тялото, а поетите – душата“.
Автор: Наталия Кехайова-Моллова