Животновъдството в района на Община Рудозем бавно, но славно върви към забвение. Все по-малко стават хората, които имат желание да отглеждат животни. Все още възрастни хора успяват да поддържат макар и трудно биоразнообразието от стопански животни. Младите не искат и да чуят за такъв поминък.
Тези хора, които все пак успяват да намерят сили за отглеждането на овце, кози и крави, а тук-там и товарен добитък, коне и мулета го правят в повечето случаи просто като хоби и въвлечени от традицията.
Животновъдството в рудоземско въобще няма никаква икономическа логика. Този спад на животновъдството води и до съсипване на ливади и пасища, което ще доведе нещата до безвъзвратно приключване на стопанската дейност, която е била поминъка на хората в миналото и е съхранила поколенията, които са ни осигурили съществуването към днешна дата.
Кой знае, може да се случат събития, които да ни върнат към отколешните занаяти и традиции, но това едва и някой може да го предвиди. А държавата изобщо май не я интересува дали в община Рудозем ще има животновъдство и съхранена традиция.
А още по-сигурното е, че май и хората вече не желаят да търсят отговорност от тези, дето би трябвало да мислят за стратегии и икономика.