Аткòле адин àгу Раиф гу парỳкали на еннò чỳзду сèлу на курбан. Парачѝли му да пайòме и бадѝн друг с нèга и ейнòе бòрже придỳмил най-галèмен му апàп – àгу Исеин. Атишлѝ и двамѝнана на курбàнен.
Ейтàм са са нашлѝ сас стàри апàпе ат войниклъкан. Цел ден мухабетòвали ту с еннѝ, ту с дрỳги, кòснали и пѝннали с карàр. Тамàн са си затòрнвали и един ат ейнèва ги зарỳкал да ѝдат нах дамà му- хем да са вѝдет, да са атбальòт и да си паседьòт.
Ейни и стòрили – атишлѝ àгу Раиф и àгу Исеин при ейнòе чулèк, дèну ги е парỳкал, флèли у дамà му вòтре и са са настанѝли. Ага са пастемнѝлу, залетèлу дòш и стàнало ейнѝ, че и дрỳги ат пò-далèчни селà атишлѝ нах ейтàм. Флèли и те с амỳт даждòн да преминè и да си стѝпат нах дамà хми.
Збрàли са са жухàн людкòве в кòщана и зафàтили мухабèт. И òти àгу Исеин бил йèтце галèм мухабетчѝе, рèкал да паразпрàве и той. Ейнѝ гàли да дỳми, че агà вѝди жухàн людкòве, да има как да кàже сѝчкуну кинàну знàе.
Заразпрàвел едѝн аткòлешен джумбюш, дèну знàел ат дрỳги. Разпрàвил за еннà жèна, катрàну атишлà невèста в дрỳгу сèлу и са ужèнила за кумшѝена на нèхиниен предѝшен гàленик. И ве пòрвуту гàлене астàве дѝре, зафàтил кумшѝена чòстиш да са заглèва пу пèнжерине.
За ỳгадата в кòщана на невèстана дашлà пувиквàтелна за слỳжба- нèхинуну мòско не бѝлу хòдилу èще в казàрма. И врагòн налѝ си нèма дрỳга рàбута… невèстана астàнала самѝчка и зьòла да са задумòва с кумшѝена. Стòрили тè на нèкав пòт мухабèт и рàбутана са фйèкнала, вазгàлили са са пак и си удỳмили сигнàл. Ага тòрне кумшѝена нах дамà хи, да дрàще на пèнжурана кòта кòте и аку нèма баннò при нèе, те ще да му атвòри да флèзе.
Кàрали тè, кòлкуну кàрали ейнѝ, ама не щèш ли, еннà вèчер мажòн хи са е прибрàл. И агà кумшѝена зафàтил да дрàще на пèнжурана, невèстана са зачỳдила кинà да прàви, òти и мажòн хи си е вòтре. Наближѝла жèман и рекла:
– Кòте-е-е и да дрàщеш, и да не дрàщеш, ейсàе вèчер нèма да ти òтварем!
Вассмèли са са баннѝ, пък àго Раиф, цèлиен пачернèл, са изпỳлил на àгу Исеин:
– Хàйде, стàнвай бòрже да варвѝме, че дльòк пòт ни чèка!
Аго Исеин са зачỳдил, ама немèл кинà да речè, та тòрнал.
Ага излèли адвòнка, àгу Исеин папѝтал òти ат едѝн пòт ейнѝ си е тòрнал, агà са хесабѝли да спьòт ейтàм. Пък àгу Раиф му рекал:
– Абе, Исеине, ти знàеш ли у катрò бèхме на гòстье?
– Че у катрò? – папѝтал гу àгу Исеин.
– У кòтену, у кòтену, Исеине! Вòрви се в даждòс, та да ти стѝгне и артѝса разправеньйе и сраматèне.