Британски репортер посети границата в района на бившата застава „Юнак“.Заставата или останките от нея се намират в местността Мързян над село Чепинци в посока към село Ерма река .
След като попаднал на статии за дървото с костите, което стана обект на журналистическо внимание, репортерът решил да посети лично мястото и да се запознае с някои детайли от първа ръка. Освен подробностите, за които разпита, Андерс остана впечатлен от природата в района и отбеляза че, тук има страхотни условия за туризъм, и че въпросното дърво, заставата и останките от съоръжението, в едно с историите за събитията край границата биха могли да генерират сериозен туристически бизнес и изрази учудване че, никой все още не се е сетил да организира това.
Припомняме ви, че екип на германската телевизия „Дойче Веле“ свали костите от дървото, на което бяха заковани и събра останките, които бяха разпърснати по земята и ги занесе за изследвания в германски лаборатории.
След проведените тестове на въпросните кости, бяха доказани няколко неща:
Първото нещо, което е сигурно, е това, че костите не са 100-годишни както твърди бивш офицер от застава „Юнак“. Според анализа, проведен в лаборатории, костите са на човек, който трябва да е бил жив в периода 1945-1962г. Единственото известно гробище в района около заставата е на повече от 130 години, според сведения на местни хора. Това недвусмислено доказва, че костите са на човек, който е умрял след 1962г, а от онова време границата е била вече строго охранявана и там случен човек няма как да минава. Данните показват, че костите са на човек, застрелян в близост до съоръжението (Кльона).
Другото нещо, което беше развенчано като приказки на бивши офицери от гранични войски, е това, че труповете на убитите нарушители не били оставяни зад кльона. По време на разследването в търсене на произхода на костите, стана ясно за трима български граждани, убити зад кльона и телата им са били заровени там, на място. Оказа се обаче, че костите на дървото не съвпадат с ДНК пробите от тримата ликвидирани български граждани. Близките на тези хора са се опитали да получат разрешение да приберат труповете на убитите, но не са им ги дали.
Другото, което стана известно е, че архивите са непълни, много от документацията е унищожена и няма как да се разбере за точния брой на ликвидираните нарушители. Но според това, което е останало, убитите са над 300, от които 19 са били източногерманци, а от останалите има румънци, чехи и т.н.
Също така стана известен и фактът, че нарушители са били преследвани с километри навътре в гръцка територия и са били убивани, като в случая край Борино, където двама източногерманци – мъж и жена- са били застреляни на 1.5 км навътре в територията на Гърция и по тях са били изстреляни над 140 патрона.
В заключение можем да кажем, че държавната граница след 1948 година, когато се взема решение за изграждането и прочистването на района от „ненадеждни“ елементи, е място, където биват унищожавани стотици човешки животи, биват разсипвани хиляди човешки съдби и всичко това, е било извършвано под вещото ръководство на една шайка комунисти, които управляват България през онези години и всички тези античовешки действия са вършени уж в „името на народа“.