Като стана въпрос отново за времето на социализЪма, се сетих за едно икономическо постижение в Рудозем през 80-те години. Това беше гигантоманията наречена Аграрно-промишлен комплек. Специално в Рудозем това звучеше празнично, АПК „Първи май“.
Комунистическата партия и държавния апарат до такава степен се бяха вдъхновили че не остана нищо в частни ръце в Рудозем. Национализация до 100%. В други райони на Родопите, тютюнът се работеше на частно. Хората си го работеха както е било винаги през годините с разликата, че вместо частни предприемачи и търговци се изкупуваше от държавата, при това пак на безобразно ниски цени.
В АПК“Първи май“ в Община Рудозем обаче, тютюнът се обработва в колективен дух, тютносушилен комплекс в село Чепинци, който харчи хиляди литри гориво и много електроенергия за да изсуши тютюна, нивите се обработват с трактори, които съсипаха всички ниви, разоравайки ги до степен че дъждовната вода ги опустоши и извади на показ голите и едри камъни.
И така, грандоманията както дойде бързо и с фанфари, скоро разни експерти в тютюневия бранш установяват че по този начин обработен тютюна излиза на загуба и така не може да продължава. Експериментът на комунистите приключва с провал и решават да върнат стария начин на работа. Така през 1980-1984 година, когато социализЪма е в силата си, именно комунистите национализатори започват обратното действие да връщат частното. Само че, народа не иска и става проблем.
Но какво значение има за БКП какво иска или не иска народа. Веднага хората биват привиквани или при партийния секретар на работното място или при партийния секретар на населеното място или в милицията, да по уоритите и там бяха привиквани за да им се оправи желанието за тютюнопроизводство. Доста хора бяха и малко понабити в опита на БКП да върне работата, тютюна на хората щото се оказа че с огромен брой чантаджии и назначени на заплата партийни секретари работата закъса, хем ниска производителност, хем лошо качество.
Та искам да припомня на тези, дето реват за съсипването на земеделието през демокрацията, че това просто не е вярно, земеделието беше съсипано и фалира още през 80-те години, тогава пое по стръмното надолу, но чак през 1993- 1995 година се видяха мащабите и окончателната разруха. В 90% от случаите самите АПК-та бяха ликвидирани от техните тогавашни председатели, които бяха назначени и за ликвидатори. Те разкрадоха остарялата техника и доразрушиха стопанствата преди бъде върнато на собствениците. А връщането се осъществи по най-безобразния начин.